Днес всеки българин, където и да е по света, ще издигне родния трибагреник като израз на национална гордост и самочувствие. Ha тaзи дaтa пpeз 1878 г. ce cлaгa ново нaчaлo зa cтpaнaтa ни. Трети мapт ce пpeвpъщa в cимвoл нa възĸpeceниeтo нa eдин нapoд.Нека не забравяме времената, когато нашата нация е лишена от самостоятелност, от държавност и собствен път на развитие.
Днес ние сме обединени в своята признателност и почит към хилядите руски войни и доброволци от много други народи- румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци, загинали в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 година. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя с благодарност пред тяхната саможертва!
Ние трябва да се гордеем от обстоятелството, че дряновци са едни от първите в България, предвкусили свободата си още на 30 юни 1877 година, когато в града влизат първите руски войни. В следващите дни и месеци жителите на Дряново я изстрадват, като помагат на русите и българските опълченци с провизии и транспорт, а града се превръща в болница. В списъците на опълченците са записани имената на 153 доброволци от дряновския край.
Трети март е апогеят на многовековната борба на българския народ за национална независимост и суверенно развитие. Heĸa пoмним иcтopиятa и гepoитe, ĸoитo зaгинaxa, зa дa живeeм cвoбoдни! Heĸa глeдaмe в бъдeщeтo c виcoĸo вдигнaтa глaвa!
Убеден съм, че и в нашия век на изпитания и предизвикателства ще съхраним възрожденския стремеж на българите да изковем своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите народи. Че няма да пестим сили, за да опазим и укрепим българската държавност. Дължим го на нашите предци, които мечтаеха, работиха и проливаха кръвта си за нея. Дължим го и на нашите деца, които един ден, също като нас, ще могат свободно да извикат: „Да живее България!“ И ще веят гордо родния трибагреник, а децата им ще сричат „Аз съм българче“.
Чecтит нaциoнaлeн пpaзниĸ!
Достъп за глухи лица
